Бачо Киро - портрет #2

Код на продукта: 1_105_717
4,88лв

Портрет на Бачо Киро - просветител и бунтовник.
Отпечатан на качествена фотохартия и поставен в стилна рамка, портрета е подходящ за всеки дом и работно място.
КРАТКА БИОГРАФИЯ:
По пътя на самообразованието и с упорит труд Бачо Киро израства като виден възрожденски просветител. Въвежда взаимоучителния метод, таблиците за обучение, Рибния буквар, работи за патриотичното възпитание на младите, въвежда честването на празника на славянските просветители. Бачо Киро пише стихове посветени на съдбата на поробена България и призовава към бунт и свобода. През 1869 г. учредява първото селско читалище в България - "Селска любов". През 1870 г. създава първия селски читалищен и училищен театър в България. Между 1870 и 1871 г. е дописник на вестник "Македония". През 1864 г. повежда населението и със сопи прогонва търновския гръцки владика Григорий.
През февруари 1872 г. в Бяла черква пристига помощникът на Васил Левски, Ангел Кънчев, придружен от Матей Преображенски, в селото бил основан местен таен революционен комитет с председател Бачо Киро Петров.
След решението на Гюргевския комитет за въстание в България през пролетта на 1876 г. Бачо Киро успял с помощта на свои съмишленици и съратници да организира в Бяла черква чета от повече от 100 юнаци, които отвел до сборния пункт в с. Мусина, където се сформирала по-голяма чета под общата команда на легендарния поп Харитон Халачев.
Взел участие в епичната и неравна битка с войската на бригадния турски генерал Фазлъ паша през 9-те майски дни на 1876 г. в Дряновския манастир. След разбиването на четата и опожаряването на манастира, Бачо Киро успява да се спаси и да стигне до Бяла Черква. Известно време се крие в колибата на лозето си, но е предаден и арестуван.
Откаран е в Търново, където е осъден на смърт чрез обесване. Изправен пред извънредния турски съд, Бачо Киро без колебание поел отговорността за делата си, казвайки на турски език:
„Аз един Бачо Киро съм, (Бен бир Бачо Киро им)
без страх от турчин комита съм. (тюркен коркмаз комита им)
Пушка на рамо турих, (шишкане умузума тактъм)
Дряновски манастир намерих. (Дренова монастира булдум)
Правдата си да диря излязох, (хакъм арамаа бен чиктъм)
въжето си на врата сам метнах! (ипи де бойнума тактъм)"
Обесен е на 28 май 1876 г. в Търново.