Царица Елеонора
Портрет на царица Елеонора Българска.
Копие на оригинален плакат от Царство България.
Отпечатан на качествена фотохартия и поставен в стилна рамка, портретът е подходящ за всеки дом и работно място.
Размер: по избор
––––––––––
КРАТКА БИОГРАФИЯ:
Елеонора Каролина Гаспарина Луиза, принцеса Ройс цу Кьостриц е принцеса на Ройс (постарому Райс или Райска), а по-късно и Българска царица (1908 – 1917), втората съпруга на цар Фердинанд I.
Тя е дъщеря на принц Хайнрих IV Ройс цу Кьостриц (1821 – 1894) и принцеса Луиза Ройс цу Грайц (1822 – 1875). Участва в редица кампании на руската армия като милосърдна сестра от Червения кръст, за което получава орден „Св. Анна“ – „Медалът на Червения кръст“.
Елеонора Ройс-Кьостриц е в близки роднински връзки с руското императорско семейство и е преценена като добра партия за българския монарх. Бракът между двамата е сключен на 28 февруари 1908 г. в гр. Кобург, Германия.
След церемонията Елеонора получава титлата „княгиня на България“, а няколко месеца по-късно, след обявяването на независимостта на България от Османската империя на 22 септември 1908 г., титлата ѝ е променена на „царица на Българите“.
Състрадателна и грижовна, Елеонора бързо печели любовта на заварените деца на Фердинанд и на целия български народ. Основната дейност на царица Елеонора като съпруга на държавния глава е благотворителността. По нейна инициатива през 1910 г. със заповед на Министерството на просвещението е създаден фонд „Царица Елеонора“, чието предназначение е събиране на средства за построяване на отделни сгради на институтите за глухи и за слепи деца. Царица Елеонора създава Детския санаториум за лечение на костна туберкулоза край Варна.
Благодарение на нейната намеса от събаряне е спасена Боянската църква, която през 1912 г. трябвало да бъде разрушена, за да се построи на нейно място по-голям храм. За да спаси уникалната църква, Царицата лично издейства на боянчани парцел за строеж на нова църква, а в средновековния храм започват реставрационни дейности.
По време на войните царица Елеонора организира курсове за милосърдни сестри и самата тя е на фронта като милосърдна сестра. Царицата подарява главното знаме на Българското Македоно-одринско опълчение, а заедно с княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска царица Елеонора е основен дарител на създадения в 1885 г. Български Червен кръст. Царица Елеонора е основателка на подпомагащото го женско дружеството „Самарянка“.
Девизът на царица Елеонора е „Вярност и постоянство“. С Височайша заповед № 327 от 9 август 1912 г. тя е назначена за шеф на 24-ти Черноморски полк, който оттогава носи името „полк на Нейно Величество Царица Елеонора“.
Царица Елеонора се разболява тежко в последната година на Първата световна война и след продължително боледуване умира на 12 септември 1917 г. в Евксиноград. Съгласно последната си воля царицата е погребана до южната фасада на Боянската църква.
След установяването на тоталитарния комунистически режим в България гробът на царица Елеонора е осквернен и ограбен, а надгробният паметник – премахнат, за да се заличи мястото му. След демократичните промени от 1989 г. новата власт връща надгробния паметник на мястото му и възстановява предишния вид на гроба.
Любовта на Българския народ към заслужилата царица е безкрайна. Според поета Кирил Христов не е имало столичанка, която да не е отишла на опелото на царица Елеонора. До 1944 г. войници, оцелели благодарение на нейните грижи и обучените от нея сестри, всяка година се събирали на поклонение на гроба ѝ.
Царица Елеонора е единствената жена носителка на Военния орден „За храброст“ (IV степен).
Заболялата тежко на Тракийския фронт по време на Балканските войни българска царица след четири тежки операции в България и в чужбина остава прикована на легло в Евксиноград. В чест на рождения си ден – 22.08.1917 г., тя моли да бъде изработен за обковаване макет на ладия, и събраните чрез обковаването средства да бъдат разпределени между войнишките сираци на бойците от подшефния ѝ 24-ти пехотен Черноморски полк, бежанците от добруджанските села, и военноинвалидите.
Изработена с нейни лични средства от морския арсенал във Варна, „Ладията на живота“ става последният дар на умиращата царица Елеонора към нуждаещите се в изтерзаната от войните България.