Филип Тотю - значка

Код на продукта: 1082
2,18лв

Колекционерска значка с Филип Тотю.
Размер: 1,8 х 2,2 см
Материал: алуминий
В наличност: 1 брой
МАЛКО ИСТОРИЯ:
Роден е като Тодор Тодоров Станчев в търновските колиби Гърневци, днес част от село Вонеща вода. Участвал е в четите на Бойчо войвода, П. Чернев, Ст. Люцканов Попов, Жельо войвода. Води дружина из Стара планина.

Попада в търновския и сливенския затвор откъдето през 1863 г. успява да избяга. Установява се в Румъния, с тескере на име Ради, първоначално в Зимнич, а по-късно в Александрия. За кратко е градинар под ново име - Филип Тотю.

Приема четническата тактика, разработена и провеждана от Георги Раковски.През 1867 е определен според Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето на Раковски за второстепенен войвода. И в съответствие с плана на 15 май 1867 г. начело на чета от около 40 души преминава р. Дунав при Свищов, за да проучи настроенията на Българите в страната. След еднодневно забавяне около града, дружината се укрива от пратена по дирите и потеря в гората край село Върбовка. Забелязана и издадена на властите от ловджии, тя е обкръжена от стотици башибозуци и редовни военни поделения от Търново, Севлиево и Свищов.
След разбиването ѝ при Върбовка, под прикритието на нощта и с помощта на Българи от околните селища (между които и Бачо Киро) оцелелите четници стигат заедно с Филип Тотю връх Юмрукчал в Стара планина, присъединява се към четата на Панайот Хитов и с нея се оттегля в Сърбия. Заедно с тези си действия четата привлича вниманието на европейската общественост върху съдбата на Българите.

През 1868 участва във Втора Българска легия, под ръководството на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

Установява се в Одеса, където получава пенсия от руското правителство.

През 1875 г. е определен от Българския революционен централен комитет (БРЦК) за войвода на чета в Старозагорското въстание (1875), но не успява да се прехвърли в България поради неговото преждевременно избухване и потушаване. Завръща се в Русия и отказва водачеството на четници по време на Априлското въстание (1876). Мястото му заема Христо Ботев.

След освобождението живее в Острица, Русенско. От 1 декември 1884 г. му е отпусната 200 лв. месечна пенсия. Никола Живков и Коста Паница го включват в Българо-македонския комитет и Тотю се забърква в афери, свързани с набиране на пари и оръжие. По нареждане на Стамболов Тотю остро е предупреден да престане със зулумите. През юни 1887 г. е арестуван и след като го пускат, се преселва в Две могили. Филип Тотю почива в Две могили на 22 март 1907 г. Погребан е в черковния двор на селото. На погребението му, неговият съратник Панайот Хитов казва "Тук почива страшилището на Турската империя".

Днес родната къща на Тотю в село Вонеща вода, както и последния му дом в град Две могили са превърнати в музеи.