Ген. Христо Луков

Красив портрет на ген. Христо Луков, министър на войната (1935-1938) и водач на Съюза на Българските Национални Легиони (СБНЛ).
Отпечатан на качествена фотохартия и поставен в стилна рамка, портретът е подходящ за всеки дом и работно място.
Размер: по избор
–––––––––––––––––––––––––––––––––

КРАТКА БИОГРАФИЯ:
Роден е във Варна на 6 януари 1888 г. Завършва Военното на Н.В. училище през 1907 г. и му е присвоен чин подпоручик. Участва във войните за национално обединение 1912 - 1918 г. като адютант на артилерийски полк, командир на батарея и на артилерийско отделение. Участва с Първа и Пета дивизии във всички бойни действия в Първата световна война.
На 28 септемрви 1918 г. спасява гр. Кюстендил от сръбска окупация и анексиране към Сърбия. Останал на позицията напълно сам с четири оръдия и няколко местни овчари и козари, които му подават снарядите, открива огън по настъпващите между Царев връх и Калин камък сръбски войски, с което спира настъплението им към Българските окопи, опразнени от участващите във Владайското въстание войници.
От 23 ноември 1935 г. до 4 януари 1938 г. Христо Луков е Министър на Войната. Като министър извършва разформироването на Военния съюз през март 1936 г. и въстановяването на силно намалената от Ньойския договор Българска армия, цялостната ѝ реорганизация, превъоръжаване и модернизация. Наред с това, ръководеното от него министерство извършва значителна дейност за оперативното и стратегическо планиране, в т.ч. планове за случай на война с Гърция, едновременно с Гърция и Турция, за действия срещу Румъния в конкретна обстановка, както и за прикриване на южната граница при гранични инциденти. Разработват се нови нормативни документи, които осъвременяват уредбата на въпросите за бойната готовност на армията, правилници на родовете войски и усъвършенстване на структурата и подструктурите на Министерството на войната и Щаба на армията.
В началото на 1938 г. отношенията му с царя се изострят и Луков е принуден да се оттегли от правителството и е пенсиониран от армията. На 25 януари 1938 е произведен в чин генерал-лейтенант и преминава в запаса.
През 1943 г. е избран за Главен Водач на Съюза на Българските Национални Легиони (СБНЛ). Авторитета на ген. Луков го превръща в пречка за Борис III и БРП (к).
Вечерта на 13 февруари 1943 година комунистите Иван Бураджиев и Виолета Якова причакват Христо Луков пред кино „Роял“, след което го проследяват до дома му, търсейки удобен момент за нападението. Това става едва когато той влиза в къщата си. Бураджиев стреля по Луков от близко разстояние и го ранява, но той оказва съпротива отстъпвайки навътре в къщата. Якова влиза след двамата и прострелва Луков в сърцето пред очите на дъщеря му, след което убийците избягват през съседния двор.
Последователи и близки на убития обвиняват за смъртта му правителството и цар Борис III, които се опасяват от евентуални политически инициативи на Луков, които да доведат до смяна на правителството и ограничаване властта на монарха. Първоначално официална Москва също се придържа към тази версия. Германският посланик Адолф-Хайнц Бекерле, определя смъртта на Луков като тежък удар срещу германските интереси и дори допуска участието на британското разузнаване в атентата.