Георги Раковски - портрет #2

Код на продукта: 1_105_716
4,88лв

Портрет на Съби Стойков Попович, известен като Георги Сава Раковски - основоположник на организираната националнореволюционна борба за освобождаването на България, публицист, журналист, историк и етнограф.
Отпечатан на качествена фотохартия и поставен в стилна рамка, портрета е подходящ за всеки дом и работно място.
КРАТКА БИОГРАФИЯ:
Раковски е роден на 2 април 1821 г. в Котел.
Баща му е родом от сливенското село Раково, откъдето идва и приемното фамилното име Раковски. Майката му, Руска, е сестра на Георги Мамарчев, един от организаторите на Велчовата завера през 1835 г. в Търново, капитан от руската армия, който през юли 1829 година освобождава по време на Руско-турската война (1828-29) Котел и Сливен. Това подтиква Съби да смени малкото си име на Георги, в чест на вуйчо си.
В края на 1837 година заедно с баща си заминава за Цариград, където става съучредител на „Македонското дружество“, което има за цел освобождението на Българите от турска власт. Под влияние най-вече на Неофит Бозвели, но също така на Иларион Макариополски и Сава Доброплодни, Раковски се включва в борбата за църковна независимост.
През лятото на 1841 година Раковски заминава за Браила, където за участието му в Браилския бунт от февруари 1842 година е осъден на смърт от местните власти, но успява да избяга и се установява в Марсилия.
След избухването на Кримската война (1853-56) заедно с група Българи образува в Цариград Тайно общество, което има за задача да събира сведения за османските войски и да ги предава на руското военно командване. За осъществяването на тази задача Раковски и неговите другари постъпват, като преводачи в турската армия. Тяхната дейност обаче е разкрита и той бил отново арестуван, но успява да избяга. През юни 1854 година Раковски организира чета от дванадесет души и броди с нея из Източна Стара планина.
В края на 1855 година Георги Раковски се установява в Букурещ, където завършва втората редакция на поемата „Горски пътник“. През същата година по настояване на османските власти той е изгонен от Нови Сад и се прехвърля отново във Влашко.
През 1861 година Раковски изготвя „План за освобождението на България" и „Статут за едно Привременно Българско началство в Белград". Тези две съчинения бележат нов етап на идейното развитие на Раковски. В тях той за пръв път излиза с идеята за създаване на „ръководен център на борбата", както и организирането на територията на Сръбското Княжество на една армия, която да премине в България и да вдигне на въстание Българското население.
В духа на тези разбирания той се заема с организирането на революционната армия и такава е създадена през 1862 година в лицето на Първата Българска легия в Белград. Легията участва в боевете с турския гарнизон на белградската крепост Калемегдан, но скоро след това отношенията между Сърбия и Османската империя се нормализират и сръбските власти забраняват Легията.
В края на 1866 година Раковски образува „Върховно народно Българско гражданско началство“ в лицето на Тайния централен Български комитет (ТЦБК).
Неговата задача е да координира, организира и да изпраща чети в поробената България, като по такъв начин да бъде сложен край на безразборното прехвърляне на такива чети в Българските земи.
На 1 януари 1867 година новата организация издава „Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лято“, в който са записвани организационния принцип на изграждането на четите и правата и задълженията на самите четници.
На 9 октомври същата година Раковски умира от туберкулоза.