Градско - Черна 1915 г.

Код на продукта: 983
48,88лв

СТАР и РЯДЪК възпоменателен знак за боевете при Градско и Черна през Първата световна война.
В наличност: 1 брой
МАЛКО ИСТОРИЯ:
На 14 и 15 октомври 1915 г. след превземането на Велес и на мостовете на река Вардар и започналото преследване на отстъпващите сръбски части към Прилеп и Бабуна планина. Българските войски започват първата си атака на укрепената Криволашка позиция.
На 19 октомври 1915 г. Македонската дивизия се изправя срещу укрепената позиция на Криволак. 11-та пехотна Македонска дивизия, заедно с цялата 7-ма пехотна Рилска дивизия и 2-ра пехотна Тракийска дивизия, съставлява Южната група от войските на Втора Българска армия. Срещу тях са изправени 56-та и 157-ма пехотни френски дивизии и сръбските части от Вардарския отряд с придадена тежка артилерия.
Численото превъзходство е на страната на съглашенците, но както пишат по това време кореспондентите на военните издания, те воюваха на земята на Македония срещу синовете на Македония.

На 21 октомври 1915 г. започват нови сражения срещу сърбите и французите в района на планините Клепа и Преслап и височината Соничка глава /1200 м./ Вечерта командирът на 7-ма пехотна Рилска дивизия разпорежда:
„Завладените позиции във всички участъци днес ни дават сериозни преимущества. Утре да развием успеха до пълното завладяване на местността по левия бряг на Вардар.”

Същия ден командирът на 7-ма пехотна Рилска дивизия докладва на командващия армията:
„Днес нашите обходни колони на Криволашката позиция стигнаха до Вардар, а от фронта през целия ден се води артилерийски огън от две гаубични и две полски батареи. Пехотата с огън приближи твърде много до неприятелската позиция. Утре боят ще продължи. Колоната на полковник Писинов срещна голямо съпротивление и не е успяла да завладее Кота 1200.”

Разпореждането на командващия Втора армия е категорично:
„Желателно е да се въведат в боя при Криволак, на левия бряг на Вардар, както и срещу Соничка Глава, повече сили, за да обезпечим в тези първи боеве с французите напълно успеха в наша полза.”

Втората атака на Българските войски срещу Криволашката позиция на 21 октомври като цяло е неуспешна.

На 23 октомври 1915 г. Българските войски продължават сраженията срещу сърбите в района на Соничка глава – Мукош – Кръстец и срещу французите и англичаните в района на Преслап планина, Клепа планина и Градско /манастира Св. Архангел/.
Започва Третата атака на Криволашката позиция, в която участват 54-ти пехотен полк, 45-ти пехотен полк, 6-ти пехотен македонски полк, 5–ти Конен полк, гаубични и полски батареи. В ранния следобед атаката на българите се задъхва. Командирът на 11-та пехотна Македонска дивизия полковник Кръстьо Златарев изпраща следното разпореждане на командира на бригадата полковник Бурмов:

„Разпоредете частите ви да развеят знамената и с музиката да тръгнат напред!”

Полковник Бурмов, заедно с началник-щаба на бригадата и със своя адютант застава пред веригите на 54-ти пехотен полк и 6-ти пехотен македонски полк и разпорежда музиката да засвири „Шуми Марица”, а сигналистите тръбят „Атака”.

Полковник Бурмов заповядва на полковите командири:

„Спомнете на всички Клетвата и дълга към Отечеството. Не оставяйте заемането на височината на смръкване, защото ще изгубите частите си. Минете в атака и свършете бързо възложената ви задача.”

В 22.38 ч. на 23 октомври командирът на 11-та пехотна Македонска дивизия разпорежда нощна атака за заемане на височините:

„Постройте частите по ротно, ротите във взводни колони. Войниците да се движат един зад друг и така братски да завладеят окопите. Тайна дума „Македония”.

Под упорития огън на френските укрития, нашите войски се окопават и заемат нови позиции, без да са превзели височината.
В организирането и провеждането на третата атака на Криволак загиват голям брой български офицери, увлечени в стремежа си да вдигнат своите войници в атака.

На 24 октомври 1915 г. на ж.п. станцията Градско пристигат 12 000 французи, англичани и сърби. От пристанището на Солун пристигат допълнителни съглашенски войски.

На 28 октомври 3-ти пехотен Македонски полк под командването на подполковник Хумбаджиев води тежки боеве на височината Св. Илия, южно от Виничани. Същия ден французите атакуват линията Долно Чичево - Водоврат. Атаката е отблъсната с големи загуби в жива сила на съглашенците и противникът е спрян от 49-ти, 53-ти и 3-ти Македонски пехотни полкове.
На 29 октомври Сборната дивизия започва двудневно настъпление към река Черна.

На 30 октомври Българските части печелят сражението срещу французите на десния бряг на Вардар, на фронта на река Черна. Французите са отхвърлени от височините на левия бряг на р. Черна. 2-ри пехотен Искърски полк сменя 54-ти пехотен полк, а 5-ти пехотен Македонски полк заменя 6-ти пехотен Македонски полк, на Криволашката позиция.

На 31 октомври 3-ти пехотен Македонски полк атакува Зелената височина, южно от Виничани. По време на щурма загива командирът на 2-ра дружина майор Димитър Атанасов, храбър Български офицер, герой от Балканската война, командир на 2-та Солунска македоно-одринска дружина от опълчението, роден в село Сухо, Солунско. Брат на майор Димитър Атанасов е юнкер Думбалаков, загинал през 1906 г. в сражението на връх Ножот, а сестрата Злата Думбалакова, шие знамето на Солунската дружина на Македоно-Одринското опълчение.
Същия ден частите на 2/7-ма бригада /Втора бригада от 7-ма пехотна Рилска дивизия – б.р./ водят боеве на Преслап планина. 22-ри пехотен Тракийски полк разбива 148-ми пехотен френски полк и заема линията Мирзен - Кота 1008.

На 1 ноември Българските части затвърждават позициите си на левия бряг на река Черна и преминават към отбрана. 49-ти пехотен полк атакува последните позиции на французите - височините западно от село Росоман и след кървави боеве ги завладява.
Конната дивизия навлиза в Прилепското поле.

На 2 ноември командирът на Сборната дивизия издава заповед:
„Неприятелят, разбит отстъпва по шосето към Возарци, като прикрива отстъплението си. Всички полкове достигнаха дадените им обекти.”

На 3 ноември 5-ти пехотен Дунавски полк започва настъпление към Прилеп. 22-ри пехотен Тракийски полк започва атаката по овладяването на височината Соничка Глава и укрепването на прохода край нея. Разезди на Конната дивизия водят престрелки със сръбски четници в района на Крушево, Брод и Локвица.

На 4 ноември е зает прохода Плетвар, а две дружини от 5-ти пехотен Дунавски полк освобождават Прилеп.