Историята на Съюза на възпитаниците на ВНВУ

Корица: мека
Страници: 168
Формат: 16 х 22,5
МАЛКО ИСТОРИЯ:
След промените от 10 ноември 1989 г. група възпитаници на ВНВУ започват да се събират в дома на летеца Дянко Марков от 63-ти випуск и да коментират помежду си политическите събития и своите спомени за военното училище и офицерската си служба. Постепенно кръгът се разширява с представители на по-старите випуски, както и с по-младите, до 68-ми. Включват се и техните съученици от страната. При една от бурните дискусии, пор.о.з. д-р Юлиян Писарев критикува компанията, че е потънала в спомени за отминали времена и не отговаря на очакванията на времето да се включи в бурните обществено – политически промени. Политиката заема все по-голяма част от времето на срещите. Междувременно бившите колеги вече са се сплотили по випуски.
На 11 ноември 1991 г. е избран инициативен комитет, който да подготви събрание за учредяване на единен съюз на бившите офицери.
Идва денят – 20 март 1992 г., когато унизяваните, преследваните, руганите от комунистическата власт като родоотстъпници, „фашисти” и какви ли не “престъпници”, се събират отново в своя Военен клуб – София. Големият салон се оказва тесен за надошлите. Всички очаквания на организаторите са надхвърлени. Присъстват 547 възпитаници на ВНВУ – оцелели представители на Българското офицерство.
И така, точно в 10 часа, завесата на сцената се вдига и открива строените и стегнати в празнична униформа хористи от Представителния военен ансамбъл.Над сцената се откроява огромен надпис “Съюз на възпитаниците на Военното на Негово Величество училище”,а под него – цветното изображение на Българския орден “За храброст”.
Още при първите звуци на химна “Шуми Марица” всички стават на крака и застават “мирно”. Гръмват и старите бойни маршове “Велик е нашият войник”, “Един завет”, “Бдинци, лъвове титани”, “Ломци на Чеган” – все войскови песни, с които Българската войска е летяла от победи към победи, а присъстващите са били закърмени, възмъжавали и ставали офицери на България. Залата гърми! Хорът на Военния ансамбъл се слива и губи в мощния припев на възпитаниците на ВНВУ. Сълзи на радост, въодушевление и възторг се стичат по лицата на тези сурови войни, които близо половин век са преследвани, унизявани, измъчвани, осъждани, другарите им убивани и въпреки всичко са устояли с достойнство и чест офицерското си име пред свещената плът на България.