Иван Михайлов - портрет

Код на продукта: 1_105_266
4,88лв

Красив портрет на Иван Михайлов, деец на Българското национално-освободително движение в Македония, дългогодишен и последен водач на Вътрешната Македонска Революционна Организация (ВМРО).
Отпечатан на качествена фотохартия и поставен в стилна рамка, портрета е подходящ за всеки дом и работно място.
КРАТКА БИОГРАФИЯ:
След разделянето на Македония през 1913 г. и анексията на егейския ѝ дял от Гърция, пиринския от България, а вардарския от Сърбия, Иван Михайлов завършва образованието си в сръбска гимназия в Скопие.
През 1915 година завършва като отличен ученик и му е предложено от сръбския министър на просветата да продължи образованието си като стипендиант на сръбското правителство, в който университет си избере в Европа. Иван Михайлов отказва и през 1918 г. по време на Първата световна война постъпва в българската войска. След Солунското примирие напуска армията и се записва за студент по право в Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Именно тогава е поканен от Тодор Александров за негов личен секретар в задграничното представителство на ВМОРО в София. Междувременно Иван Михайлов, заедно с Йордан Чкатров от Прилеп и Кръстьо Велянов от Крушево, решават да създадат македонска студентска организация. Той е един от основателите и пръв председател на учреденото студентското дружество „Вардар“ в София.
Активната му легална дейност свършва с убийството на водача на ВМРО Тодор Александров на 31 август 1924, негов приятел и учител. След убийството Иван Михайлов е избран за член на ЦК на ВМРО и се заема с наказването на убийците и привържениците на Македонската федеративна организация в така наречените Горноджумайски събития.
В следващите години Ванчѐ Михайлов се налага като фактически ръководител на ВМРО. Привърженик на тактиката на индивидуалния терор.
За Михайлов първостепенна и основна цел за ВМРО, на онзи етап от борбата, е неутрализирането на съветското (болшевишко) влияние, проникващо в македонското освободително движение чрез Вътрешна македонска революционна организация (обединена). В цяла Македония на практика се подновява войната срещу югославската /по същество сръбската/ и гръцката власт. Лично ръководи организирането и възлага извършването, чрез свои доверени хора, на редица нападения на полицейски участъци, военни обекти, минирането на мостове, взривяването на жандармерийски станции и складове, динамитните атентати по ж.п. линии, както и наказването на отговорните властимащи лица за провежданата от тях антиБългарска асимилационна държавна политика и свързаните с нея акции и прояви, извършвани в повечето случаи чрез насилие над поданиците изразяващи свободно Българското си самосъзнание.
В отговор на югославските /сръбски/ репресии и срещу мирно население, Иван Михайлов сменя тактиката за борба срещу властта. Организацията започва да организира предимно терористични атаки и атентати. За целта се изпращат т.нар. революционни тройки, като акциите се насочват и срещу местни сръбски сътрудници.
Под ръководството на Михайлов ВМРО превръща територията на Македония, и в частност тази на Вардарска Македония в полесражение. Югославия блокира границата откъм България с телени мрежи, вълчи ями, живи плетове, електрически сигнални уредби и високи бетонни наблюдателни кули.
Иван Михайлов осъществява стратегически съюз с хърватското освободително движение Усташа. На 14 април 1933 година Иван Михайлов, Анте Павелич и Хасан бей Прищина изработват проект за съюз между ВМРО, Усташа и косовския комитет за съвместна дейност срещу Югославия.
След Деветнадесетомайския преврат през 1934 година новото правителство взема решителни мерки за прекратяване на дейността на ВМРО в страната. На 10 срещу 11 септември Иван Михайлов и Менча Кърничева се прехвърлят нелегално в Турция с помощта на капитан Стилиян Поптошев и на Димитър Ачков. Там той е задържан от властите и е интерниран във вътрешността на страната, където го заварва новината за Марсилския атентат, последната голяма акция с участието на ВМРО. В края на 1934 година Михайлов получава задочна смъртна присъда в България.
След създаването на Независимата хърватска държава през 1941 година, Иван Михайлов се установява в столицата ѝ Загреб. По-късно Михайлов осъществява контакт с райхсфюрера на СС Хайнрих Химлер и получава съгласие за създаването на батальони от бивши активисти на ВМРО под немско командване в зоната на Егейска Македония извън Български контрол. Общата численост на тези части, чиято цел е трябвало да бъде борба с комунистическите партизани, се е предвиждало да е между 5000 и 8000 души. От началото на март 1943 започнало формирането на такива роти (по-късно батальони) в Костурско, Леринско и Воденско под названието Охрана.
В края на 1942 година цар Борис III обсъжда възможността да покани лично Иван Михайлов да се върне в България, но той остава враждебно настроен към него, наричайки го „цар разединител“.
След края на Втората световна война Ванчо Михайлов се установява за постоянно в Рим, Италия, със съгласието на италианските власти.
Умира на 5 септември 1990, една година преди прогласяване независимостта на Република Македония (8 септември 1991). В последните си интервюта дадени за БНТ и македонската преса той потвърждава Българския характер на ВМРО и Българщината си.