Македоно-одринско опълчение - значка

Код на продукта: 3674_7557
48,88лв

СТАРА И РЯДКА колекционерска значка на Македоно-одринското опълчение (МООП).
Размер: 1,1 х 1,4 см
Материал: месинг и емайл
В наличност: НЯМА
МАЛКО ИСТОРИЯ:
Македоно-одринското опълчение е специална Българска военна част, действала по време на Балканската (1912 - 1913) и Междусъюзническата война (1913). То е създадено на 23 септември 1912, в навечерието на Балканската война. Съставено е предимно от доброволци от териториите на Македония и Одринска Тракия (14 670 души). В опълчението се включват и Българи от Северна Добруджа и Поморавието и над 500 доброволци от други страни (руснаци, чехи, румънци и други), в това число и една цяла арменска рота съставена от 274 души.
15-те дружини на Македоно-одринското опълчение са организирани в три бригади. За командири на бригадите, ползващи се с права на командири на полкове, са назначени подполковниците Стефан Николов, Антон Пчеларов и Александър Протогеров.
1-ва дебърска дружина с командир подпоручик Дянко Караджов.
2-ра сопска дружина с командир подпоручик Иван Минков.
3-та солунска дружина с командир ротмистър Димитър Атанасов Думбалаков, от с.Сухо, Солунско.
4-та битолска дружина с командир капитан Владимир Каназирев.
5-та одринска дружина с временен командир фелдфебел Радул Канели.
6-та охридска дружина с командир поручик Константин Мановски.
7-ма кумановска дружина е под ръководството на подпоручик Георги Светогорски.
8-ма костурска дружина се ръководи от капитан Стоян Величков и подпоручик Хр. Трайков.
9-та велешка дружина се създава под командването на капитан Методи Бойчев в Русе.
10-та прилепска дружина е организирана в София от пловдивските македоно-одрински доброволци. Нейни организатори са подпоручик Лало Вутов и капитанът от руската армия Българинът Владимир Везенков от Крушево. В състава ѝ е зачислена и група македоно-одрински емигранти, пристигнали специално от САЩ, за да вземат участие във войната.
11-та серска дружина се създава под командването на поручика от руската армия Мгебров. По-късно командир на дружината става велешанинът Димитър Зографов.
12-та лозенградска дружина се организира в Бургас под ръководството на подпоручик Трифон Бояджиев. В 1-ва рота (т. нар. „Юнашки легион") с командир подофицерът от швейцарската армия Луи Айер са включени 205 души, членове на Юнашката гимнастическа организация. 2-ра рота с командир подпоручика от Българската армия Карекин Нъждех, е съставена само от арменци и по време на войната числеността ѝ достига 273 души.
На 3 март 1913 в Кешан е обявено формирането на трите нови опълченски дружини:
13-та кукушка дружина с командир капитан Тодор Пенев.
14-та воденска дружина с командир капитан Григор Христов.
15-та щипска дружина с командир капитан Никола Парапанов.
Успоредно с опълченските дружини под ръководството на капитан Стоян Величков се формира и инженерно-техническата част. Полагат се основите и на санитарен отряд.
След края на войните за национално обединение ветераните от МООП формират Съюза на македоно-одринските опълченски дружества, който развива културно-просветна дейност.