Медал за участие в сръбско-Българската война 1885 г.

Възпоменателен медал за участие в сръбско-Българската война от 1885 година. Отлично състояние, с оригинална лента!
В наличност: 1 брой
__________________________________________________________
МАЛКО ИСТОРИЯ:
сръбско-Българската война започва на 14 ноември 1885 г., когато Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия, обявява война на България. Българската победа в тази кратка война, наричана „капитаните побеждават генералите“, е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия.
Съединението на 6 септември 1885 г. не е добре прието от съседните малки балкански държави, тъй като с присъединяването на Румелия, България удвоява площта си, с което изменя значително съотношението между силите на Балканите и се превръща в основен претендент за най-големия дял от наследството на разпадащата се Османска империя.
гърция извършва незабавна мобилизация и предявява претенции към части от Македония.
румъния се опитва да получи териториално разширение в Южна Добруджа, но плановете й не срещат одобрение от Германия, Австро-Унгария и Русия.
сърбия уведомява всички Велики сили още през 1881 г., че ще нападне България при едно евентуално съединение на Княжеството с Източна Румелия. На 9 септември 1885 г. сърбия мобилизира запасните чинове.
Всички Велики сили заемат позиция на неутралитет, като някои от тях дори призовават за мир. След като в Лондон се разбира със сигурност, че вечният враг Русия всъщност не подкрепя Съединението, Великобритания, макар и късно, заема Българската страна. Всички останали се надяват на сръбска победа.
На 27 септември сръбски части пресичат границата при Трън, но са отблъснати от Българската войска. След месец последва втора гранична провокация. България протестира пред Великите сили, но безрезултатно. В края на месец октомври сръбските войски завършват съсредоточаването си по границата и на 2 ноември сърбия обявява война на България под претекст, че Български части са нападнали пограничните райони. Същият ден Българският княз Александър Батенберг издава манифест до целия Български народ:
"... Всеки Българин, способен да носи оръжие, да дойде под знамената да се бие за своето отечество и свобода, за защита на земята ни от нахлуването на нападатели..."
Междувременно Русия изтегля офицерите си от Българските войски като демонстрация против Съединението.
България обаче не разполагат с достатъчно офицери. Единствената надежда са завърналите се около 40 млади Български офицери от руските военни академии, които са завършили само месец преди това, а някои дори са прекъснали обучението си.
Планът за действие е следният:
Слабият Западен корпус да се отбранява, до пристигането на силния Източен, след което да се предприеме атака. Преди началото на усилените военни действия, Западният корпус е разделен на други два - отново Западен и Северен, като Северният трябва да отбранява Видин, а Западният отговаря за защитата на София. Командири са капитан Атанас Узунов и майор Аврам Гуджев, който по това време е Българският офицер с най-висок чин. Главнокомандващ на всички Български армии е княз Александър I Батенберг. Затова тази война се нарича войната на капитаните.
На 2 ноември сръбските части нападат Царибродските позиции, отбранявани от една дружина на 4-ти пехотен плевенски полк, командван от капитан Андрей Букурещлиев, както и 3 чети на 1-ви пехотен софийски полк. Съотношението е 7 към 1 в полза на сърбите. В същото време на юг сръбската Шумадийска дивизия нахлува в България. Малко по̀ на юг Моравската дивизия води бой с Българския Изворски отряд, който пази Трън. След целодневно сражение Изворският отряд се оттегля до село Трекляно. В края на 4 ноември сърбите превземат Трън и се насочват към Радомир.
Сръбската Дунавска дивизия тръгва към Драгоман, но в края на деня е отблъсната. В северния край на Западния фронт българският Царибродски отряд отстъпва към Сливница.
Нишавската армия се насочва към София, но в двудневни боеве, в които участие взима дори и цивилното население, е забавена, което дава възможност на Българите да съберат силите на основната отбранителна позиция - Сливница.
В боевете се намесва сръбската Дринска дивизия, която дотогава е в резерв.
Същия ден Българският княз свиква тронен съвет, на който е решено, че Българските сили ще се съсредоточат в Сливница, където да се състои решаващата битка и където сърбите ще бъдат забавени до пристигането на Българските войски, намиращи се на турската граница.
На 4 ноември по обед сръбските войски вече са пред Българските сливнишки позиции. Българите успяват навреме да изкопаят окопи и да укрепят позициите си. Сръбските Дринска и Дунавска дивизия се разгръщат около Сливница, а скоро след това пристигат и Шумадийската и част от Моравската дивизия.
Сутринта на 5 ноември започва решителното Сливнишко сражение, съотношението е 12 000 Българи срещу 25 000 сърби.
Докато битката при Сливница е в разгара си, сръбската Моравска дивизия превзема Брезник и се насочва към левия фланг на Българските позиции в Сливница. Шумадийската дивизия се съединява с Дунавската и Дринската при сливнишките позиции. Сърбите вече са готови за съкрушителна атака, когато към Българите се присъединява капитан Петър Тантилов и командваните от него 4 тракийска, 2 софийска и 1 опълченска дружина и една батарея; така Българите вече достигат 20 000, а сърбите над 31 000.
На 6 ноември започва сражение по цялата фронтова линия. Бдинският полк постига успех след контраатака, а Плевенският достига до сръбските окопи. В ранната сутрин на 7 ноември капитан Христо Попов и воденият от него отряд се насочват към село Гургулят, където в неравна битка срещат 3 сръбски батальона, една батарея и един ескадрон и ги разгромяват.
ръбските войски на северния фланг се съвземат и си връщат част от изгубените терени. Българите контраатакуват. Капитан Марин Маринов - командващ Бдинския полк, нарежда щикова атака - „На нож“, като сам повежда бойците си и загива в боя. По-късно Бдинският полк е подкрепен от плевенските дружини и една батарея. Развихря се ожесточена борба за надмощие, но сърбите не успяват да издържат и обръщат в бяг, от тук нататък ходът на сражението е решен. По обяд на 7 ноември Българите минават в настъпление.
За разлика от Западния, на Северния фронт усилените боеве продължават, като сръбската Тимошка армия напредват към Видин, а Българските погранични части скоро започват да отстъпват назад към видинската крепост. Съотношението на силите е 22 000 сръбски войници, срещу 15 000 Български опълченци, запасни и доброволци, между които няма нито един редовен войник.
Българското командване решава във втората фаза на войната да обърне в настъпление, да победи основните сили на сръбската армия и да спечели войната. Следва настъпление по целия фронт. Княз Батенберг заповядва всеобщо настъпление и преследването на деморализираната вече сръбска армия продължава на сръбска територия. На 12 ноември Русия и останалите Велики сили пращат нота на България за започването на мирни преговори между воюващите страни, нотата е подкрепена и от Османската империя. Българското правителство отлага отговора си с извинението, че Александър I е на бойното поле (което е вярно); след 14 ноември нотата е отхвърлена; Българският княз заповядва нападението да продължи. Мирни преговори щяло да има само при признаване на Съединението.
На 14 ноември Българските части достигат укрепленията пред Пирот и го обграждат. На 15 ноември Българите преминават в щикова атака, боят се развихря по улиците на града. В сръбските редици настъпва хаос заради неочаквано ранната атака и те изоставят града. Пътят на Българите до Ниш е свободен.
Сръбската армия е изправена пред пълен разгром, който е избегнат благодарение на намесата на Великите сили. На 16 ноември австро-унгарският пълномощен министър в Белград, пристига в Главната квартира на Българската армия в Пирот и настоява пред Българския княз Александър I Батенберг да се прекрати по-нататъшно настъпление. България е заплашена с намесата на австро-унгарските войски в конфликта и с евентуална руска намеса. Българският владетел е принуден да приеме. Между България и Сърбия започват преговори за примирие. Мирният договор е подписан в Букурещ на 19 февруари 1886 г.