Орден "За храброст"

 снимка - 2 снимка - 3 снимка - 4
Код на продукта: 1_86_705
9,88лв

Красива реплика на войнишкия знак на ордена "За храброст". Продава се с обяснителна книжка.
Материал: метална сплав
„За храброст“ е най-почитаният Български орден, вторият по старшинство в Царство България и четвърти по старшинство в Република България.
Орденът „За храброст“ е учреден с указ на княз Александър Батенберг на 1 януари 1880 година. Той е първият Български орден, като за модел при създаването му е използван орденът „За военна заслуга“, съществувал до 1866 г. във Великото херцогство Хесен. Носителите на този орден се наричат кавалери.
Съгласно решенията на Берлинския конгрес, България е автономно княжество, но васално на Османската империя и няма право на висши държавни отличия - символ на национална независимост. Въпреки това и в нарушение на Търновската конституция, княз Батенберг учредява ордена „За храброст”.

Първото награждаване се състои на 17 април 1880 г., когато са наградени 33-ма души Българи и руси, сражавали се за свободата на Родината ни. За участието си в Руско-турската война от 1877-78 г. същия ден с ордена е награден и княз Батенберг. Месец по-късно, на 24 април (6 май нов стил) - Гергьовден, по време на освещаването на новото знаме на 3-та тетевенска дружина с ордена е наградено и първото гражданско лице.
От 1937 г. до 1940 г. знака на ордена „За храброст“ IV степен, 1-ви клас се използва като опознавателен знак за Българските военновъздушни сили, аналогично на „Железния кръст” - традиционната емблема на германските ВВС.
Орденът съществува в няколко разновидности – с мечове, с брилянти, с мъртвешки глави, както и два вида емайл – бял и червен.
По време на Първата световна война 1-ва степен, 2-ри клас на ордена, в допълнение с брилянти и мъртвешки глави върху мечовете, е връчен на германския император Вилхелм II, а само с брилянти – на султан Мехмед V. Пръв носител на отличието с мъртвешки глави, обаче е княз Александър Батенберг.
Войнишкият кръст „За храброст“ е медал, причислен към ордена „За храброст“ и е предназначен за подофицери и войници. Отличието има четири степени. По време на войните за освобождение и обединение на България, войнишкият кръст е раздаден на хиляди войници и подофицери, които са показали храброст и мъжество в боевете с врага. Със своя героизъм и себеотрицание особено се изявяват Милко Банковски, Тоно Вътев, и Христо Дилчев, чиито гърди са окичени с по шест кръста „За храброст”, и Донка Богданова, доброволка от 60-ти пехотен полк, участничка в Балканските войни 1912-13 г. и в Първата световна война, носител на три войнишки знака на ордена „За храброст”.
В отделните периоди на своето съществуване орденът „За храброст” и войнишкият му знак са произвеждани на различни места – първоначално в Русия, а по-късно в Австро-Унгария. След Първата световна война – в Австрия, в Германия и у нас.
През Втората световна война за защитата на Българското небе от англо-американските бомбандировки, с ордена „За храброст” са наградени 112 пилоти.
Репликата, която държите е точно копие на войнишкия знак на ордена „За храброст”, III степен, емисия 1915 г., даван „за храброст, показана против неприятеля” през Първата световна война.

БЪЛГАРИНО, ПОЧИТАЙ СВОИТЕ ГЕРОИ!
ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ !