Шуми Марица - първият Български национален химн

Код на продукта: 1_100_725
4,88лв

Корица: мека
Страници: 32
Формат: 14,5 х 20 см
В наличност: 1 брой
Шуми Марица е национален химн на България от 1886 до 1944 г. Първоначалният текст на песента е написан от Никола Живков, главен учител във Велес по време на турското робство. След много варианти остава последната редакция на Иван Вазов от 1912 г.
Котленския учител Атанас П. Гранитски (1820-1874) пригодил към мелодията на германския марш Wenn die Soldaten durch die Stadt marschiern ("Когато войниците маршируват през града") думите на стихотворение ("Слънце-зорница"), писано от самия него още през 1855-56 г. Така се появява песента която се счита за междинно звено между немския марш "Wenn die Soldaten" и "Шуми Марица".
ОЩЕ МАЛКО ИСТОРИЯ:
На 9 август 1877 г. сутринта започва сражението, за което всички специалисти са единодушни, че донася свободата на България. Срещу над 40-хилядната армия на Сюлейман паша застават 4000 опълченци и 1500 руси от 36-и пехотен Орловски полк. Независимо с кого е щяла да се съедини анадолската армия на Сюлейман паша, с Осман паша в Плевен или с Мехмед Али паша в Добруджа, това означавало крах на руската кампания на Балканите.
Описание на тези драматични мигове дава в спомените си майорът от туркестански произход Чиляев, един от командирите на Българското опълчение. Чули сигнала за отстъпление на руските полкове, опълченците решават, че той се отнася и за тях и се втурват назад. Чиляев, който е получил заповедта да остане с Българите като прикритие, се опитва да спре безредно бягащите. Напразно. Нямало сила, която да ги върне назад. И тогава той се решава на отчаяна постъпка — не е забравил как при отбраната на Стара Загора под разкъсаното и окървавено Самарско знаме паднали петима знаменосци, но други ръце веднага го подемали и с „Шуми Марица" го понасяли напред. Изкачил се на една скала и запял Българската народна песен „Шуми Марица". Неподчиняващите се на никаква бойна дисциплина Българи изведнъж се спрели. Обърнали се срещу турците и забравяйки, че държат пушки с щикове, с голи ръце се нахвърлили върху навлизащия в окопите аскер.
Уплашени от лудостта, която се четяла в очите на пеещите и нанизващите се на щиковете им Българи, турците побягнали, обзети от религиозен страх.