Сопот през Възраждането - Цочо Петров

Код на продукта: 1299
4,88лв

Корица: твърда
Страници: 222
Формат: 15 x 20,5 см
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Сопот е разположен в плодородната Стремска долина на 510 m надморска височина в самите поли на Стара планина.
Градът е родното място на великия Български поет и писател Иван Вазов. Там той прекарва детството и юношеството си, оставили най-дълбоки следи в жизнения и творческия му път.
Като населено място историята на Сопот започва преди около 3 хилядолетия. В чертите на самия град и в землището му са открити останки от поселищен живот още от времето на старожелязната епоха (халщатска култура), но има основания да се допусне и по-ранна датировка, тъй като станалата прочута напоследък със златните си съкровища халколитна (каменно-медна) култура „Дъбене“ отстои само на 7 km от Сопот. По времето на Одриското царство съществуват най-малко 3 поселища в землището на града. За това красноречиво говорят откритите в района на гара Сопот находки от монети на тракийските владетели Севт II и Севт III, а също и на Филип II Македонски, Александър Велики, Филип III Аридей и Лизимах.
При нашествието на османците в края на XIV век те наричат града Узун шехир (т.е. Дълъг град), тъй като трите му квартала са се разпростирали на разстояние от около 10 km. Градът оказва упорита съпротива на османските турци при нашествието им по нашите земи, заради което е разрушен до основи (вж. в историята на Анево). Името му, макар и изопачено на „Гьопса“ според турските езикови норми и закони, остава като название на административната единица „нахия“ (околия) дори до Освобождението. Въпреки че е разорен, градът и населението му не вдъхват доверие у завоевателя и по тази причина, като нахийски център, турците основават в началото на XV век съседно Карлово, като построяват и запазената и до днес в центъра му Куршум джамия.
През 1794, 1800 и 1807 г. Сопот е нападан и разсипан от кърджалийските орди на Хасан Окюзджиоглу, Стоян Инджето и накрая от Емин ага Балталъ, като особено съсипващо било последното нападение на Емин ага от 1807 г., което прокудило голяма част от населението по други селища като: Карлово, Етрополе, Тетевен, Севлиево, а също и по Влашко (Брашов, Галац, Букурещ и др.). В следващите няколко десетилетия Сопот успява да се съвземе и въздигне икономически като развива над 30 занаята.
През 1794, 1800 и 1807 г. Сопот е нападан и разсипан от кърджалийските орди на Хасан Окюзджиоглу, Стоян Инджето и накрая от Емин ага Балталъ, като особено съсипващо било последното нападение на Емин ага от 1807 г., което прокудило голяма част от населението по други селища като: Карлово, Етрополе, Тетевен, Севлиево, а също и по Влашко (Брашов, Галац, Букурещ и др.). В следващите няколко десетилетия Сопот успява да се съвземе и въздигне икономически като развива над 30 занаята.
През 1869 г. е създаден и Сопотски революционен комитет. При посещенията си в този край Апостолът винаги е предпочитал да пребивава и да се среща с майка си в Сопот, а не в родното си Карлово. Герджик Сопот погива в пламъците на Руско-турската война. Градът е опожарен (1877 г.), а населението му избито или прогонено. От над петхилядното население към оня момент над 900 души са избити и измрели от глад, болести и неволи само за 6 месеца до повторното освобождаване на града на 1 януари 1878 г. (стар стил).
От началото на ХХ в. Сопот започва да се съвзема и до Балканските и Първата световна война почти удвоява населението си. В годините на войните градът дава около 100 жертви.