Съюз на запасните подофицери - миниатюра, значка

СТАРА И РЯДКА колекционерска значка-миниатюра на Съюза на запасните подофицери.
В центъра на знака е изобразена картата на Велика България и надпис "ПРЕДИ ВСИЧКО БЪЛГАРИЯ".
Размер: 1,5 х 2 см
Материал: месинг и емайл
Окачване: на игла
В наличност: 1 брой
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
МАЛКО ИСТОРИЯ:
Съюзът на запасните офицери (СЗО), е Българска обществена организация, създадена през 1908 г. като обединение на офицери от Българската войска, които вече не са на действителна служба.
СЗО има за цел да поддържа висок престижа на Българския офицер, да съдейства за съхранението на воинските традиции и националните идеали и да бъде живата връзка на бившите офицери с Българската армия.

Съюзът на запасните офицери става особено мощен и влиятелен след Ньойския договор от 1919 г., когато по решение на страните победителки в Първата световна война, Българската войска е драстично намалена и хиляди офицери преминават в запаса. В годините между световните войни влиянието на СЗО върху обществените и политически процеси е голямо.

Членовете на СЗО заедно със Съюз на запасните офицери, ВМРО и други патриотични организации, участват активно в преврата от 9 юни, както и в потушаването на септемврийското въстание през 1923 година.

През 1940 г. държавата оказва натиск над обществените сдружения и Съюзът е обединен с още няколко сдружения на запасни военни в казионната организация Общ съюз на запасното войнство.

След 9 септември 1944 г. комунистическата власт забранява СЗО като фашистка ораганизация и неговите членове и активисти са подложени на репресии. При навлизането на съветската армия в България, председателя полк. Славейко Василев се самоубива.

През 1953 г. група Български офицери-емигранти създава в Париж Съюз на бившето Българско войнство в изгнание. По-късно централата на организацията е преместена във Франкфурт.