Войнишки кръст "За храброст", 4-та степен

Оригинален, колекционерски кръст за проявена храброст на бойното поле.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
МАЛКО ИСТОРИЯ:
„За храброст“ е най-почитаният Български орден, вторият по старшинство в Царство България и четвърти по старшинство в Република България.
Орденът „За храброст“ е учреден с указ на княз Александър Батенберг на 1 януари 1880 година. Той е първият Български орден, като за модел при създаването му е използван орденът „За военна заслуга“, съществувал до 1866 г. във Великото херцогство Хесен. Носителите на този орден се наричат кавалери.
Съгласно решенията на Берлинския конгрес, България е автономно княжество, но васално на Османската империя и няма право на висши държавни отличия - символ на национална независимост. Въпреки това и в нарушение на Търновската конституция, княз Батенберг учредява ордена „За храброст”.

Първото награждаване се състои на 17 април 1880 г., когато са наградени 33-ма души Българи и руси, сражавали се за свободата на Родината ни. За участието си в Руско-турската война от 1877-78 г. същия ден с ордена е награден и княз Батенберг. Месец по-късно, на 24 април (6 май нов стил) - Гергьовден, по време на освещаването на новото знаме на 3-та тетевенска дружина с ордена е наградено и първото гражданско лице.
От 1937 г. до 1940 г. знака на ордена „За храброст“ IV степен, 1-ви клас се използва като опознавателен знак за Българските военновъздушни сили, аналогично на „Железния кръст” - традиционната емблема на германските ВВС.
Орденът съществува в няколко разновидности – с мечове, с брилянти, с мъртвешки глави, както и два вида емайл – бял и червен.
По време на Първата световна война 1-ва степен, 2-ри клас на ордена, в допълнение с брилянти и мъртвешки глави върху мечовете, е връчен на германския император Вилхелм II, а само с брилянти – на султан Мехмед V. Пръв носител на отличието с мъртвешки глави, обаче е княз Александър Батенберг.
Войнишкият кръст „За храброст“ е медал, причислен към ордена „За храброст“ и е предназначен за подофицери и войници. Отличието има четири степени. По време на войните за освобождение и обединение на България, войнишкият кръст е раздаден на хиляди войници и подофицери, които са показали храброст и мъжество в боевете с врага. Със своя героизъм и себеотрицание особено се изявяват Милко Банковски, Тоно Вътев, и Христо Дилчев, чиито гърди са окичени с по шест кръста „За храброст”, и Донка Богданова, доброволка от 60-ти пехотен полк, участничка в Балканските войни 1912-13 г. и в Първата световна война, носител на три войнишки знака на ордена „За храброст”.
В отделните периоди на своето съществуване орденът „За храброст” и войнишкият му знак са произвеждани на различни места – първоначално в Русия, а по-късно в Австро-Унгария. След Първата световна война – в Австрия, в Германия и у нас.
През Втората световна война за защитата на Българското небе от англо-американските бомбандировки, с ордена „За храброст” са наградени 112 пилоти.
Орденът, която държите е даван „за храброст, показана против неприятеля” през Първата световна война.

БЪЛГАРИНО, ПОЧИТАЙ СВОИТЕ ГЕРОИ!
ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ !