Защо бе убит Александър Протогеров

Код на продукта: 1119
4,88лв

Корица: мека
Страници: 188
Формат: 13 х 20 см
Поверително. Светлина върху събитията от 1924-1928 години. По данни на ВМРО.
МАЛКО ИСТОРИЯ:
Александър Николов Протогеров е Български офицер (генерал-лейтенант), политик, революционер и масон.
Учи във Военното училище в София и като юнкер е доброволец в сръбско-Българската война (1885). През 1887 година завършва Военното училище. Започва службата си в пехотата. На 2 август 1894 година става капитан и служи като адютант в Първа бригада на Пета пехотна дунавска дивизия. Служи в Русе, където е ръководител на Българските освободителни братства и помощник на местното македоно-одринско дружество.
Става член на Върховния македоно-одрински комитет. При разкола на организацията застава на страната на Иван Цончев. В 1902 година, в навечерието на Горноджумайското въстание излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запас и участва във въстанието. Начело на голяма и добре въоръжена чета, предназначена за Охридския край, между 12 – 14 април 1903 година води тежък бой с многобройна турска войска недалеч от границата край Габрово, където е ранен и изнесен от огневата линия.
През 1911 става полковник и е избран за запасен (резервен) член на Централния комитет на ВМОРО, а след убийството на Христо Чернопеев през 1915 г. е редовен член на ЦК.
С обявяването на мобилизацията през 1912 година е назначен за началник щаб на партизанските формирования за действие в тила на турската армия, за което организира около 60 чети. По-късно този щаб е преобразуван в Щаб на Македоно-одринско опълчение с командир генерала от запаса Никола Генев. Александър Протогеров като пръв негов заместник и командир на Трета опълченска бригада в Балканската война, участва в пленяването на корпуса на Явер паша. Награден е с орден „За храброст“ IV и III степен.
След избухването на Първата световна война (1915-1918) Протогеров заедно с други дейци на ВМОРО активно работи за намеса на България на страната на Централните сили.През 1918 година е комендант на София и ръководи потушаването на Владайското въстание.
След войните за национално обединение през 1918 година участва на учредителния събор на македонските бежански братства. Заедно с Тодор Александров застава за присъединяване на Македония към България и изпращат меморандуми до Великите сили, което ги вкарва в конфликт с Временно представителство на бившата ВМОРО. В началото на 1919 година с окръжно участва във възстановяването ВМРО и е включен в ръководството на организацията в ЦК с Тодор Александров и Петър Чаулев, като отговаря за четническата дейност във вътрешността на Македония. Въпреки напредналата си възраст застава начело на чета през юли 1920 година в Битолско.
Александър Протогеров и Петър Чаулев не одобряват действията на Тодор Александров по време на Септемврийското въстание от 1923 година и намесата на ВМРО във вътрешната политика на Царство България.
Протогеров и Чаулев подписват т. нар. Майския манифест за сътрудничество с комунистическите партии на Балканите, за което двамата са упълномощени от Александров.
Въпреки че е член на ЦК на ВМРО, след убийството на Александров, Протогеров постепенно губи влиянието си в Организацията. На 3 септември 1924 г. той е принуден да дава обяснения пред специална следствена комисия, като заподозрян по убийството на Тодор Александров.
През 1925 година Протогеров е сред ранените в организирания от комунистите атентат в църквата „Света Неделя“.
През 1927 година отношенията между Александър Протогеров и Иван Михайлов започват наново да се обтягат. Александър Протогеров обвинява противника си, че самостоятелно взима решения, като пренебрегва останалите двама членове на ЦК на ВМРО.
Иван Михайлов пък от своя страна обвинява Протогеров, че укрива информация от Разузнавателната организация и че твърде много от дейността на Протогеров се диктува от Масонската ложа, в която той членува и заема ръководен пост (велик майстор).
През март 1928 година членовете на ЦК и Задграничното представителство провеждат предварителни заседания за предстоящия общ Седми конгрес на ВМРО. Преди началото на конгреса на 7 юли 1928 година, по нареждане на Иван Михайлов, Александър Протогеров е убит , като начело на акцията стои Кирил Дрангов.
На проведения дни по-късно Седми конгрес на ВМРО Михайлов прави изложение относно решението за убийството на Протогеров. Сред причините за него той сочи връзките му с противниците на ВМРО в Демократическия сговор, заявявайки, че „Протогеров се среща по 5 – 6 пъти седмично с Кимон Георгиев“. По-късно той разпространява брошури, в които обвинява генерала в корупция и предполагаемото участие в убийството на Тодор Александров.