Захари Стоянов - портрет
Портрет на Захари Стоянов - революционер, политик и писател. Един от изявените водачи на Априлското въстание и ръководител организацията на съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885.
Отпечатан на качествена фотохартия и поставен в стилна рамка, портретът е подходящ за всеки дом и работно място.
Размер: по избор
–––––––––––––––––––––––––––––––––
КРАТКА БИОГРАФИЯ:
Истинското му име е Джендо Стоянов Джедев Далакчиев, роден в село Медвен, Сливенско.
Докато чиракува за шивач в Русе (1871–1872) се включва в Русенския революционен комитет.
Захарий Стоянов участва в Старозагорското въстание (1875). Той е един от ръководителите на IV Пловдивски революционен окръг по време на Априлското въстание. След разгрома на въстанието е заловен и прекарва няколко месеца в Троянския, Ловешкия, Севлиевския, Търновския, Еленския, Сливенския и Новозагорския затвори.
След 1878 г. Захарий Стоянов е член на окръжния съд в Търново (1880), секретар на Апелационния съд и съдебен следовател в окръжния съд в Русе (1881), служител в Дирекцията на правосъдието на Източна Румелия (1882–1885). Той оглавява Българския таен централен революционен комитет, който организира съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885). От 1886 живее в София, където се включва активно в дейността на Народнолибералната партия. Той е народен представител в Народното събрание (1886), подпредседател (1887) и председател на парламента (1888–1889).
Основната творческа дейност на Захарий Стоянов е свързана с мемоарно-биографичните произведения. Такива са „Записки по българските въстания“, „Васил Левски (Дяконът). Черти из живота му“, „Христо Ботйов. Опит за биография“, „Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитър и Стефан Караджата. 1867-1868“.