значка Добруджа - Силистра

РЯДКА колекционерска значка с значка "1 окт. 1940 - Силистра" - Добруджа.
Размер: 2,6 х 1,8 см
Материал: метал
В наличност: НЯМА
–––––––––––––––
МАЛКО ИСТОРИЯ:
Въпросът за принадлежността на територията, населението и историческото наследство в Добруджа възниква след края на Руско-турската война (1877-1878), когато Руската империя, за да компенсира Румъния по повод възстановеното статукво отпреди Кримската война с последвалия я Парижки мирен договор за ивицата (коридора) земя от Южна Бесарабия, който и е предоставен за излаз на Черно море по силата на този мирен договор, и предлага в замяна Северна Добруджа. В хода на мирния процес след края на войната с последвалите я Санстефански и Берлински договор, границата между Румъния и България в Добруджа непрекъснато се измества на юг в полза на първата.
Първоначално румънската общественост отхвърля руското предложение.
На конференцията на посланиците в Санкт Петербург на 9 май 1913 г., която под председателството на руския министър на външните работи Сазонов, и с участието на посланиците на Германската империя, Англия, Австро-Унгария, Италия и Франция, се взима решение България да отстъпи град Силистра на Румъния. С това поредно несправедливо политическо решение великите сили разгарят още повече противоречията между Румъния и България. Въпреки очевидната полза Румъния е недоволна от решенията на посланическата конференция и в страната се надигат гласове за заграбване на цяла Южна Добруджа.
На 1 септемрви 1916 г., след румънското нападение срещу Австро-Унгария (чийто съюзник е България), Българската войска настъпва в Добруджа. Освободени са Тутракан, Силистра, Добрич, Балчик, Мангалия, Кюстенджа, Бабадаг, Черна вода, Хърсово, Тулча. След победата на 3 януари при Мачин на 5 януари 1917 г. командваната от ген. Колев I-ва конна дивизия в състава на III-та Българска армия прогонва остатъците от руските и румънските части отвъд Дунав, с което слага край на румънското управление на Добруджа. През 1919 г. България излиза от войната като победена и Ньойският мирен договор от ноември 1919 г. отново дава цяла Добруджа на Румъния.
През лятото на 1940 г. Хитлер и Рибентроп принуждават румънските власти да влязат в преговори с Унгария и България за уреждане на трансилванския и добруджанския въпрос.
На 26 юли 1940 г. в Германия се провежда тристранна среща с участието на Българска и румънска делегация. Хитлер в прав текст заявява на румънската страна, че е съгласен със справедливостта на Българското искане, включително и за Силистра.
На 7 септември 1940 г. под напора на обстоятелствата преговорите са финализирани с договор, няколко спогодби и приложения към договора, които уреждат Българо-румънския спор за Южна Добруджа. Крайовският договор установява възстановява старата граница между България и Румъния в Добруджа от периода 1878-1913 година.
Опразването на Южна Добруджа от румънската власт и завземането ѝ от Българската армия се извършва на четири етапа между 20 септември и 1 октомври 1940 г. В резултат на тези действия с манифест от 21 септември 1940 г. цар Борис III нарежда на Българската армия да заеме по мирен начин възвърнатата на България южнодобруджанска територия.