Иван Вазов - портрет #2

Портрет на Иван Вазов, поет и писател, наричан често „патриарх на Българската литература“.
Копие на оригинален плакат от Царство България.
Отпечатан на качествена фотохартия и поставен в стилна рамка, портретът е подходящ за всеки дом и работно място.
Размер: по избор
----------------------------------------------------------------------
КРАТКА БИОГРАФИЯ:
Иван Минчов Вазов е роден на 9 юли (27 юни стар стил) 1850 г. в Сопот. Произхожда от семейство, в което на почит са строгият ред и патриархалността. Брат е на военните дейци Георги Вазов и Владимир Вазов, както и на общественика и политик Борис Вазов.
През 1870 г. в „Периодическо списание“ на Браилското книжовно дружество излиза и първото му публикувано стихотворение „Борба“.
През 1870 г. баща му го праща в Румъния да се учи на търговия при своя чичо. Там обаче Вазов остава верен на призванието си - пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в „Периодическо списание“, списание „Читалище“, вестник „Отечество“, вестник „Свобода“ и др. Една нощ бяга в Браила, където живее 2-3 месеца сред хъшовете в кръчмата на Нено Тодоров - Странджата. Животът сред Българските емигранти, срещите с Ботев в Браила и Галац оказват въздействие върху младия поет, у когото се пробуждат патриотът и гражданинът.
През 1875 г. се завръща в родния си град и става член на възобновения Сопотски революционен комитет. След началото на Априлското въстание през 1876 г. Вазов заминава за Румъния и става секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. При много трудни условия подготвя първите си стихосбирки „Пряпорец и гусла“ и „Тъгите на България“.
След Освобождението Иван Вазов известно време е председател на Окръжния съд в Берковица, след което се установява в Пловдив, където е депутат в Областното събрание от Народната партия.
В началото на 1881 г. е избран за председател на Пловдивското научно книжовно дружество и става главен редактор на издаваното от него списание „Наука“ — първото сериозно научно-литературно периодично издание след Освобождението (1878). През 1885 г. Вазов и Величков основават списание „Зора“ — първото чисто литературно списание в България.
Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов. Произведенията му от това време създават основата на Българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове - цикълът от 12 оди „Епопея на забравените“, стихотворенията „При Рилския манастир“, „Българският език“, „Към свободата“, „Не се гаси туй, що не гасне“, „Новото гробище над Сливница“, повестите „Немили-недраги“, „Чичовци“, разказа „Иде ли?“ и др.
През 1889 година Вазов се установява в София. След възстановяването на Народната партия се включва активно в нейната дейност и е избран за народен представител.
През 1897-1899 година е министър на народното просвещение в третото правителство на Константин Стоилов. След това се оттегля от активния политически живот, но през 1911 година отново е депутат в V Велико Народно събрание.
В творбите на Вазов присъстват няколко основни теми:
- Свободата на България и борбата за постигането ѝ
- Любовта към рода и родината
- Преклонение пред природните красоти на България
- Защита и утвърждаване на Българското
- Геройските победи и позорните поражения
- Апатията на Европа към България и проблемите ѝ
- Социалната и морална нищета („Елате ни вижте!“)
- Безразличието на българските управници