Картичка ген. Никола Жеков

СТАРА и РЯДКА колекционерска картичка.
Формат: 9 х 14,5 см
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
В наличност: НЯМА
Може да се достави след предварителна заявка.
Никола Тодоров Жеков е генерал от пехотата, министър на войната на България през 1915 година и главнокомандващ на действащата армия по време на участието на България в Първата световна война от 1915 до 1918 година.
Като млад юнкер Жеков участва в сръбско-Българската война като доброволец, но полкът му не участва в сражения.
Завършва Торинската генералщабна академия, от 1903 г. до 1910 г. е началник на Школата за запасни подпоручици в пехотата, като майор изпълнява и длъжността инспектор на класовете във Военното на Н. Величество Училище, където преподава военна педагогика и ръководи тактическите занятия на юнкерите.
През 1910 г. е назначен е за началник на 1-ви пехотен софийски полк. През Балканската война (1912-1913) Никола Жеков е началник-щаб на Втора армия, която действа срещу Одрин.
По време на Междусъюзническата война (1913) се разболява тежко, което попречва на участието му, като при демобилизацията след войната е назначен за началник-щаб на окупационните войски в Западна Тракия.
На 2 август 1915 г. е произведен в чин генерал-майор. От 19 август до 4 октомври 1915 г. Никола Жеков е министър на войната, след което е назначен за Главнокомандващ на действащата армия.
След края на Първата световна война е осъден като виновен за Втората национална катастрофа от Третия държавен съд на 10 години затвор. След почти три години е амнистиран и излиза от затвора през 1924 г.
След излизането си от затвора генерал Никола Жеков се отдава на научна и литературна дейност, като написва книги на чисто военни теми и мемоари. От 1931 г. чете лекции във Военната академия. От 30-те години се изявява като идеолог на идеите за национална общност и безпартийно управление. На 6 май 1936 г. е произведен в чин генерал от пехотата, избран е за почетен председател на Обществото на кавалерите на Ордена „За храброст.
През Втората световна война развива активна прогерманска дейност. Той е почетен председател на Съюза на Българските национални легиони. В този си период ген. Жеков говори за „национализма като обединителна идеология и жизнена енергия, която се въздига, за да премахне злотворното влияние на семитизма, марксизма и комунизма (болшевизма)... все плод на еврейския космополитизъм и интернационализъм, който е убийствен за националното ни битие." Жеков застъпва принципите на антисемитизма, като според него „евреинът е антинационален и аморален“.
През септември 1944 г. Никола Жеков емигрира в Германия, опасявайки се от политическо преследване. На 1 февруари 1945 г. е осъден на смърт от Народния съд, но присъдата му не е изпълнена, тъй като не е в България.
Никола Жеков умира на 1 ноември 1949 г. във Фюсен, Бавария. На 7 ноември 1992 г. костите му са пренесени във Военния мавзолей-костница в София.

НАГРАДИ И ОТЛИЧИЯ
Български орден „За храброст“ — II-ра и III-та степен, 2-ри клас
Български орден „Св. Александър“ — I-ва степен с мечове и Велик кръст на същия орден без мечове
Български орден „За военна заслуга“ — IV-та степен на обикновена лента и V степен на обикновена лента
Германски орден „Pour le Mérite“
Германски Железен кръст — I-ва степен и II-ра степен
Германски орден „Червен орел" — Голям кръст на „Червения орел“ с мечове по средата и II-ра степен
Германски орден „Сакс Ернес“ — с голяма корона и мечове по средата и лавров венец
Германски орден „Вюртембергска корона“ — с мечове
Австро-унгарски орден „Желязна корона“ — II-ра степен
Австро-унгарски орден „Леополд“ — 1-ви клас
Османски медал „За бойни заслуги“ (1915)
Османски орден „Имтияз“ (1916) — сребърен и златен
Османски орден „Османие“ — с брилянти, 12.05.1917[10]

Генерал Никола Жеков е удостоен със званието "Почетен гражданин на Кюстендил" на 16 май 1917 година.