Непримиримият Илия Минев

В наличност: НЯМА
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Издателство: ИК "Гутенберг"
Корица: мека и твърда
Страници: 284
Формат: 14,5 х 19,5 см
Една книга от първо лице и другите за него.
Илия Минев е бивш легионер, борец за свобода, основател и първи председател на Независимото дружество за защита правата на човека. Политически репресиран преди 10 ноември 1989 г., с общо 33 години в затвори и концлагери, с което се счита за политическия затворник с най-дълъг престой зад решетки в света, нареждайки се пред Нобеловия лауреат за мир Нелсън Мандела.
В периода 1941–1944 година е избран за член на главното водачество на Съюз на Българските национални легиони, завеждащ отдел „Външно-политически“ и водач на легиона в Пазарджик.
На 10 септември 1944 г. е задържан за една година в Пазарджишкия сектор на Държавна сигурност. Освобождават го, но през 1946 година отново е арестуван понеже "продължава да стои на фашистки позиции и да провежда активна антикомунистическа дейност“. През същата година е осъден на доживотен, строг тъмничен затвор по обвинение, че е един от главните инициатори за образуване на Изпълнителен комитет — Организация за възстановяване на бившите национални легиони, с цел събаряне, подравяне и отслабване установената в държавата власт, чрез преврат и терористически действия. Впоследствие присъдата е заменена на 25 години лишаване от свобода. С кратки промеждутъци прекарва в затвора до 1978 година, като лежи в почти всички затвори на страната — най-много в Пазарджишкия, Пловдивския, Старозагорския. Общо 1860 дни е в карцера, а 460 дни прекарва в гладни стачки. След като е освободен живее в град Септември, където е въдворен и са му наложени редица ограничения по Закона за народната милиция.
По искане на ЦК на БКП, Държавна сигурност съобщава в своя справка през 1989 г., че Минев "[…] е поддържал близки връзки с фашистката власт. Активно е сътрудничел с полицията и Гестапо. Организирал и участвал в преследвания и погроми над евреи."
След 1989 година Илия Минев не е приет в сформираната официална опозиция и остава в изолация и забвение повече от 10 години.
Умира на 6 януари 2000 година на 82 годишна възраст, в мизерия и самота, в старчески дом в Пазарджик.