Поражение на турците при Люле-Бургас
Копие на оригинален плакат от 1912 година
Размер: по желание
Рамкиран, подходящ за всеки дом и работно място.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
МАЛКО ИСТОРИЯ:
След победата при Лозенград Българите не преследват отблизо разбития противник. Това дава възможност на турските войски да се реорганизират и да привлекат подкрепления на линията на река Караагач, която прегражда пътя към Цариград. Новосъздадената 1-ва Източна армия заема района около Люлебургас, а 2-ра Източна армия се разполага в околностите на Бунархисар. На 15 октомври те се сблъскват с напредващата 3-та, подкрепена по-късно и от 1-ва Българска армия. Сражението продължава шест дни при числен превес на турците и променлив успех. Противниците от двете страни на фронтовата линия дават общо над 40 000 убити и ранени. Опитът на турския командващ Махмуд Мухтар паша да пробие левия фланг на Българите, за да си върне Лозенград, е пресечен. Под общото командване на генерал Димитриев двете Български армии постигат решителен успех с пробив в центъра на турската отбрана.
След Люлебургаско-Бунархисарската операция Българските войски отново не преследват противника. Причини за това са: умората на войниците; тежкото състояние на пътищата, разкаляни от дъждовете; нерешителността на Радко Димитриев; слабото разузнаване; влошаването на снабдяването поради разтягането на комуникационните линии в хода на настъплението; разпространението на холерата, която отнася хиляди жертви.
Настъплението на 1-ва и 3-та армия към Цариград е подновено на 24 октомври. Два дни по-рано новото турско правителство начело с Кямил паша се обръща към Франция и Русия с молба да посредничат за примирие. Цар Фердинанд пренебрегва както турското предложение, така и руското предупреждение да се въздържа от щурм на османската столица и уповавайки се на досегашните победи на Българската арния решава да превземе турската столица.
На 4 и 5 ноември Българските войски атакуват Чаталджанската укрепена позиция, която се простира между Черно и Мраморно море на 40 км западно от Цариград. Въпреки отделни успехи, войските ни не успяват да постигнат пробив и са отблъснати, губейки 12 000 души.