Райна Княгиня

Копие на оригинален царски плаката с Княгиня Райна Попгеоргиева.
Отпечатан на качествена фотохартия и поставен в стилна рамка, портретът е подходящ за всеки дом и работно място.
Размер: по избор
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева, известна като Райна Княгиня, е Българска учителка, ушила главното въстаническо знаме на Панагюрски революционен окръг за Априлското въстание. В деня на обявяването на въстанието тя го развява редом с Бенковски.
След Априлското въстание е заловена от турците и подложена на тежки страдания: бита, малтретирана многократно и оставена на хляб и вода повече от месец в Пловдивския затвор.
След намесата на европейските дипломати Райна е освободена и изпратена да учи в Москва. Там учи три години медицина и става акушерка - първата дипломирана акушерка в България.
Умира 61-годишна на 29 юли 1917 г. Райна и съпругът й Васил Дипчеви имат петима синове - всички офицери от Българската армия - генерал Иван Дипчев, Георги Дипчев, Владимир Дипчев, Петър Дипчев и полковник Асен Дипчев.
*****
Иван Дипчев завършва с 25-и випуск Военното училище в София, и на 2 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в 25-ти пехотен полк. Участва в трите войни за национално обединение. Особена храброст проявява при щурма на Чаталджанската позиция през Балканската война. Награден е с 5 ордена за храброст и медали за военни заслуги.
През 1923 г. участва в потушаването на Септемврийското въстание. През 1927 г. заема поста комендант на столицата. На 26 август 1934 г. е произведен в чин генерал-майор, става началник на канцелария на Военното министерство, а през 1936 г. е уволнен от армията.
След Деветосептемврийския преврат в 1944 година генерал-майор Иван Дипчев е арестуван и прекарва години по лагери и затвори. В 1954 година е осъден на смърт, като присъдата е заменена с доживотен затвор.
Генерал-майор Иван Дипчев умира на 30 март 1954 г. в затвора в Ловеч.
*****
Вторият ѝ син Георги е роден през 1889 г. Завършва морското училище във Варна. През Балканската война служи като машинист на торпедоносеца „Дръзки“ и се проявява в торпилирането на турския крайцер „Хамидие“.
*****
Третият син Владимир е роден през 1891 г. И той става военен. Завършва с 31-ви випуск Военното училище. Участва във войните. Проявява се в атаката на Одринската крепост на 13 март 1913 г. Участва в Междусъюзническата и Първата световна войни. Завръща се като герой с 3 ордена за храброст. След 9 септември 1944 г. комунистите го ликвидират. Изчезва безследно на път за работа на 10 октомври 1944 г. Счита се, че е разстрелян и то без съд и присъда.
*****
Четвъртият син Петър умира много малък. През 1907 г., едва 15-годишен, той неволно се прострелва, играейки си с пистолета на свой брат.
*****
Петият син Асен е роден през 1894 г. По време на Първата световна война е ученик в гимназията, но я напуска и отива доброволец на фронта. Проявява героизъм в атаката на крепостта Тутракан през септември 1916 г. Редник Асен Дипчев е сред първите българи, които влизат в тази дотогава румънска крепост, пеейки химна на Добруджа „О, Добруджански край“. Награден е с орден за храброст. След това довършва гимназия. Става юнкер във Военното училище. Завършва го с ускорен курс. Пак е на фронта. Участва в боевете на Дойран и на Добро поле през септември 1918 г. След войната влиза във Военния съюз. Участва в преврата на 9 юни 1923 г. Адютант е на кап. Харлаков, обвиняван за убийството на Александър Стамболийски. След 9 септември 1944 г. дълги години лежи по лагерите. Умира в Бургас през 1964 г.