РНБ - документ ратници (заповед)

ЗАПОВЕД на Водача и Централния комитет на РНБ.
В наличност: НЯМА
Ратничество за напредък на Българщината (РНБ) или Съюз на ратниците за напредъка на Българщината (СРНБ) е Българска националистическа организация, създадена през 1936 г.
Ратниците пропагандират национализъм, националсоциализъм, антисемитизъм, расизъм, симпатии към Третия райх, борбата, войната. Остро критикуват капитализма, буржоазията и партийно-парламентарната демократична система.
Ратниците носят черни униформи, a емблема на организацията е знакът "Богар-кръст". Основният им лозунг е "Напред и нагоре".
Организацията е силно конспиративна и по тази причина данните за техния брой са различни - от няколкостотин до няколко хиляди. Ратничеството е смятано за по-елитарно спрямо другите националистически организации, като казионната Бранник и Съюз на Българските национални легиони. За разлика от другите националистически организации от този период, РНБ имат ясно формулиран мироглед.
Членове и сътрудници на РНБ са някои известни Български интелектуалци от това време - Емануил Попдимитров, Димитър Талев, Фани Попова-Мутафова, проф. Любомир Владикин, Стефан Попов-Графа и др. Известната историчка и писателка Фани Попова-Мутафова дори е сред главните идеолози на РНБ.

На 26.09.1939 г. правителството издава забрана за най-активните и неудобни за режима националистически организации - "Всички лица, които участват в "Българските национални легиони" и в "Ратници за напредъка на Българщината" да се поставят в известност, като чиновниците се уволнят, учениците и студентите се изключат, а останалите да се изпратят в работните групи".
През периода 1941-1944 година РНБ е в основата на т.нар. дясна опозиция на режима, въпреки че нейни бивши членове успяват да достигнат до високи постове в държавната власт. Известни такива членове са комисарят по еврейските въпроси Александър Белев и вътрешният министър Петър Габровски.
Ръководител на Ратничеството, наричан Водач, е проф. Асен Кантарджиев - един от деканите на Агрономическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и син на генерал-лейтенант Тодор Кантарджиев, командвал Българските войски в Добричката епопея през 1916 година.
Асен Кантарджиев на 16 години става доброволец в Македоно-Одринското опълчение. Завършва ШЗО и участва във Първата световна война като офицер. Два пъти повишаван в звание за бойни отличия. Носител на 4 кръста „За храброст“.
Непосредствено преди 9. IX. 1944 г., проф. Кантарджиев напуска България и се установява последователно в Германия, Аржентина и накрая в САЩ, където умира през 1981 година.